Безконтролно правосъдие
Ако някой скулптор не успее да извае творба с достойнствата на Пиета, не следва, че е без заложби. Просто не е Микеланджело. Но ако пет години същият скулптор не може да издяла паве, едва ли ще извае и Пиета. Най-вероятно "творческото" му наследство ще се състои от едно недодялано паве, въпреки че се е радвал на милиардна годишна издръжка.
Ето защо за правораздавателните способности на държавата не е толкова показателен развоят на дело за фалит на банка, а ходът на баналните дела с техните дребни спорове, постоянно възникващи в ежедневието. Сайтът “Правосъдието отблизо” ще публикува казуси, които по преценка на засегнатите страни илюстрират немощта на държавата да изпълни главното си предназначение – да въздаде справедливост. Например в казус №1 се оповестяват документите, свързани с неудовлетвореното повече от пет години напълно доказано искане – държавата да приложи собствения си Закон за собствеността (ЗС), чл. 52, който прогласява абсолютна забрана да се посаждат високи дървета на по-малко отстояние от три метра от имота на съседа. Незаконосъобразната растителност, предмет на искането, е разположена в два съседни имота и е изобразена на схемата. За решаването на този казус е достатъчно да се установи разстоянието от стъблото на дървото до оградата между имотите, тъй като точността на материализираната граница е потвърдена и не се оспорва своевременно от ответниците. Всъщност за решаването на казуса е достатъчен оглед на място и измерване с ролетка. Едва ли българското правораздаване би могло да бъде изправено пред по–елементарен иск.
Обаче през последните почти шест години (до 17.11.2024 г.) по отделни аспекти на казус №1 се произнесоха 34 (тридесет и четирима) съдии, от които 5 (петима) административни – трима съдии от Върховния административен съд и двама съдии от Административен съд гр. София – и 29 (двадесет и девет) граждански – петима съдии от Върховния касационен съд, петима съдии от Апелативен съд гр. София, десет съдии от Софийския градски съд, трима съдии от Софийския районен съд и шестима младши съдии от Софийския градски съд. Освен това части от казуса разглеждаха седем прокурори:един от Върховна прокуратура, двама от Апелативна прокуратура гр. София, двама от Софийската градска прокуратура и двама от Софийската районна прокуратура. По казуса работиха 14 (четиринадесет) адвокати (процесуални представители) – трима от страната на потърпевшите и единадесет за правонарушителите. По някои аспекти на казуса се произнесоха Софийският адвокатски съвет и Висшият адвокатски съвет, както и един инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет, районният кмет и столичният зам. кмет. За фактическото изясняване на казуса бяха извършени петнадесет огледа от дванадесет експерти, които съставиха единадесет експертни заключения.
До момента по казуса са образувани 15 (петнадесет) дела, от които: три административни – едно пред Върховния административен съд и две пред Административен съд – София град – и дванадесет граждански дела – три пред Върховния касационен съд, две пред Апелативен съд гр. София, четири пред Софийския градски съд и три пред Софийския районен съд. Насрочиха се 16 (шестнадесет) открити съдебни заседания, от които петнадесет вече се състояха. Отделно от делата по казуса са образувани 14 (четиринадесет) преписки, от които: седем в Прокуратурата – една в Върховна прокуратура, две в Апелативна прокуратура – София, две в Софийската градска прокуратура и две в Софийската районна прокуратура; четири в Адвокатурата – две в Софийския адвокатски съвет и две в Висшия адвокатски съвет; две в Инспектората на Висшия съдебен съвет и една в Столична община, район Витоша.
В публикуваните до 17.11.2024 г. документи от казус №1 се цитират 428 (четиристотин двадесет и осем) различни разпоредби от 49 (четиридесет и девет) нормативни акта. С няколко изключения всички тези позовавания представляват или шиканиране на делата с неотносима нормативна уредба, или противодействие на такова шиканиране и на опитите за внедряване на неверни или ирелевантни факти в правния спор.
Резултатът от гореописаната трескава правораздавателна дейност е нищожен. Към 17.11.2024 г. са постановени две решения на първата инстанция и едно на втората инстанция, които не са влезли в сила, защото се обжалват. Зловещите числа ще продължат да растат лавинообразно.
Статистиката по толкова прост от фактическа и юридическа страна казус оголи функционалния крах на българското правосъдие и от най–ловките пропагандни клишета.
Неспособността на държавата чрез своите местни и съдебни органи да въздаде справедливост в разумен срок ескалира казуса, включително към перспективата за привличане на съд извън местната юрисдикция. Първоначално казусът беше срещу посегателството върху правото на ползване на жилището чрез непремахване на високи дървета, включително и едно под особена закрила, които са разположени недопустимо близо до имота на потърпевшите и пораждат опасност за здравето и телесната цялост на обитателите, както и конструктивна и пожарна опасност за сградата – чл. 109 във връзка с чл. 52 от Закона за собствеността. Днес казусът вече е срещу незачитането на личния живот и на жилището на потърпевшите от правонарушителите и от неефективните държавни и общински органи, овластени да прекратят правонарушението – чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – и срещу прекомерната продължителност на съдебния процес и произтеклите от това неимуществени вреди следствие накърняване от местни правораздавателни органи на правото на потърпевшите на справедлив процес в разумен срок – чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Обективността изисква да подчертая: нормативната уредба досежно премахването на дървета, посадени в незаконосъобразна близост до имота на съседа, е ясна, стабилна, изчерпателна и непротиворечива; тя е с дълга история на подобряване – първата регулация се въвежда в Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите през 1904 г. Следователно причината за наблюдаваното състояние на правораздаването в тази област не се корени в пропуски и грешки в нормативната уредба, а в правоприлагането. Изключването на качеството на нормативната уредба от дискусията в този сайт позволява на читателя да се фокусира върху правораздаването и да обобщи изводите си от частния случай, което е още една причина за извеждането му в интернет.
Който случайно се е сдобил с власт, но е неспособен да я упражнява справедливо, неминуемо я загубва, дори когато се опитва да я задържи с насилие. Освен ужасяващата статистика, представена по–горе, читателят ще открие в обнародваните документи от казус №1 факти, обстоятелства, показни бездействия и методи на действие, нямащи нищо общо със закона, с морала и често със здравия разум, които безжалостно налагат заключението, че упадъкът на българската държава е преминал отвъд границата на необратимост.
Обобщението съвсем не е пресилено. В правораздаването се отразяват всички обществени недъзи, защото по силата на конституционния ред гражданите се обръщат към правосъдието след изчерпване на средствата за защита в конкретната публична сфера. И макар оптимистичната перспектива да изглежда като неуместна гротеска, безнадежността не извинява безволевостта и безидейността. Когато обективно не мога да предложа избавление и дори подобрение, съм длъжен да потърся облекчение на страданието. Така разбирам собствената си нравствена повеля. Въпреки конституционно прогласената публичност правосъдието е непрозрачно. Обществото се нуждае от достъп, проучване и разкритикуване на процесуалните действия и съдебните актове още преди делото или преписката да са решени. Без осветяване на правораздавателния процес и подлагането му на безпощадна полемика всички усилия за облекчаване на общото страдание са обречени.
Съвременните информационни технологии откриват възможността делата да се разглеждат при публичност, недостижима от зората на правото, така както са се разисквали на Форума пред Сената и Народа на Рим. Тази публичност на практика е неизпълнима и остава недостижим идеал през следващите векове в далеч по–многолюдните държави за разлика от полиса или от града–република. Днес повечето процесуални действия се извършват писмено и не достигат до обществото, погребани в кориците на съответното дело. Откритите съдебни заседания са все по–икономични на пръв поглед поради недостиг на време за хилядите висящи дела, а всъщност поради опасенията от смутители на ведомствената самодостатъчност, щедро финансирана от данъкоплатеца. Обнародваните в интернет актове в правораздаването не могат да се оценят критично без знание за процесуалните действия на страните, които са ги инициирали. Следователно настоящата публичност е потисната, фрагментарна и представя изкривена картина на реалното състояние на правосъдието. От друга страна публичността на правораздавателния процес не бива да се развива от републиканските учреждения, защото тя е необходима предпоставка за обществения контрол върху точно тези учреждения. Публичността на правораздаването е задача на гражданското общество и преди всичко на страните участници в процесите, понеже те са пряко засегнатите от взелия заплашителни размери институционално укрепен произвол. Нелепо е да се очаква упражняващият произвол да развие средство, чрез което да бъде надзираван и ограничаван.
Воден от горните възгледи и на основание правото ми на публичен процес, произтичащо от чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България, съставих този сайт, за да покажа нагледно как „правосъдието се осъществява в името на народа“ (чл. 118 от Конституцията на Република България).
Да предизвестя ерудираните читатели: сходството в наименованието на сайта „Правосъдието отблизо“ и заглавието на книгата „Светът отблизо“ от проф. Кацаров се дължи на гледната точка – и в двата случая тя е външна. Проф. Кацаров – най–острият български ум в световната юриспруденция – не беше професионален антрополог или философ на историята, а ние сме само ищци в правосъдието. Но целите и посланията на книгата на проф. Кацаров и на сайта са различни. С дълбоко уважение споделяме, че както научното творчество и адвокатската практика, така и личността на професора са ни повлияли благотворно. „Светът отблизо“, който понякога стеснено е разбиран като пътепис, всъщност е проникновено изследване на незаменимото въздействие на западната цивилизация върху развитието на останалия свят. В книгата задълбочено се анализира незавидното битие на онези култури, които макар и да са наследници на велики традиции, не успяват да се приобщят към западната цивилизация поради собствените си закостенели предразсъдъци. В основата на „Светът отблизо“ стоят наблюденията от околосветското пътешествие на автора през 1937 г., но книгата е завършена и публикувана през 1946 г. след първите изстъпления на политическото насилие срещу проф. Кацаров. В книгата едва на няколко места се споменава България. В онези години (след 9.IX.1944 г.), когато държавата е потопена във възторга от вилнеещия примитивизъм, проф. Кацаров се обръща към здравия разум и чрез описание и разбор на добрия световен пример се опитва да се противопостави, уви безнадеждно, на пагубното разкъсване на и без това тънката връзка на България със западната цивилизация.
От друга страна след насилието, което претърпява през есента на 1944 г., проф. Кацаров изглежда вече осъзнава, че едва ли ще завърши живота си в родината. Желанието да опише и обнародва в този исторически момент съзидателните постижения на западния свят при всичките му недостатъци е породено у проф. Кацаров от оформящото се убеждение, че осъществяването на талантливата личност като него е възможно само в лоното на цивилизацията, че безкрайното страдание в обречената борба с непоклатимото невежество е греховна безотговорност към дарованието, притежавано по Божията милост.
Напоследък се появиха проучвания за живота и достиженията на проф. Кацаров, но главният въпрос, свързан с личността му, така и остана неповдигнат. А той не е дали и колко проф. Кацаров обича България, а защо България се отрече от проф. Кацаров и го прогони. Някои гледаха безучастно, други ехидно, а трети ентусиазирано го тормозеха. Никой не го защити дори от чисто меркантилни подбуди – проф. Кацаров щеше да създаде тук квалифицираните работни места, които и днес дават доход в Швейцария. Какво превърна проф. Кацаров в средоточие на хорската злост? От къде идва този антагонизъм на местната култура към – ще повторя – най-острия български ум в световната юриспруденция? И къде отива същата местна култура?
Ако читателят прояви търпение и прочете материалите, оповестени на сайта „Правосъдието отблизо“, ще се сдобие със знание да си отговори и на тези въпроси. Ще се сблъска с тежката псевдоморфоза на всички основни понятия, с които борави правосъдието – истина, закон, справедливост и дори представата за призванието на юриста. Не съм съгласен с Шпенглер, че проникването на чужди понятия, чиито форма и съдържание са усъвършенствани с хилядолетия, сковава творческата изява на младите култури. Напротив, незрялата все опростяваща подмяна на същността при формалното запазване на понятията е белег за неспособността да се проумее и усвои еволюционното им богатство.
В този смисъл сайтът „Правосъдието отблизо“ е противоположност на книгата „Светът отблизо“. „Светът отблизо“ излъчва ведър оптимистичен рационализъм – все пак избавление има и книгата сочи път към него. „Правосъдието отблизо“ е неоспорим документален извор на отчаянието. В него няма място за малодушна химерична надежда.
гр. София, 17.11.2024 г. Е. Т.